Някой ще каже, че върши много и разнообразни неща, но силно се съмнявам. Ако не можеш да разкажеш за това, което вършиш, то едва ли е забележително (т.е. е рутина незаслужаваща забелязване). И, макар и да не си го казват директно, хората осъзнават това. Точно то е причината, когато някой ни пита какво става, ние да скатаваме поне 90% от истината и едва да скалъпваме три изречения. Същата е причината да се състезаваме в това кой първи ще попита “какво става”. Естествено, тъй като знаем, че този въпрос по-лесно се пита и по-трудно му се отговаря. Знаем, че колкото и скромен да е, ‘нищо’ често е най-откровеният му отговор.

Знаете ли кое е още по-тъпото на всеобщата скука? Това, че човек не може да пише за нея. Когато се разказва история, е важно тя да има кулминация и развитие. Да има проблем, нещо да се случва. А когато нищо не се случва… Няма нищо за разказване. Рутината, колкото и отвратителен проблем да е, не може да бъде описана. Ще се получи зле. Все едно да разказвате как преди да си легнете си миете зъбите, ходите до тоалетна, обличате си пижамата…

В момента чета една книга на Буковски, в която той сякаш се е опитал да постигне точно това. Главният му герой има отчайващи умения за поддържане на разговор. Не се интересува от другите. Непрестанно пие и ебе жени (поне 20, засега). Това колко фантастична е историята е едно наум, но фактът, че въпреки свободата в раждането на измислици пак не се случва нищо друго … Вбесява ме. Започвам да изпитвам омраза към автора и всичките му герои.

Веднъж се влюбих в момиче, защото ми каза, че знаела толкова много игри, че никога не й става скучно. Сигурно се досещате – остатъкът от историята е скучен.

Какво още да добавя? Изтърпяхте поредната серия от словесни гърчове и злоупотреба с думи. Време е да правите нещо интересно. Нещо, за което после ще можете да разкажете, когато ви питат ‘какво става’. Във всеки случай, не и да четете това, защото на никого няма да разкажете за моите разсъждения върху скуката, нали?

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо.