- Хей, хей! Респект за всяко МС! Иска се смелост, за да се излезе на сцената. Все пак Psycho e тук, за да ви забавлява. Нали така, психар?
Кимнах. Водещият разгъна другото листче.
- Срещу него ще се изправи Homeless-a.
Публиката започна да вика силно. Много повече отколкото при моето излизане. Нормално. Все пак това ми беше първи път. Хората все още не ме знаят. Журито току що каза, че този “homeless” бил един от малкото, които са го побеждавали в rap battle. Като гледам, става дума за някакво нахакано хулиганче с крива усмивка, което излиза на сцената с качулка. Леле, ако тогава знаех, че ще стане втори за цялата вечер.
Доближиха микрофона до устата ми.
- Ези. – казах аз. Усетих, че гласът ми звучи глупаво на микрофон. Винаги съм си мислил, че е така. Не се бях упражнявал да го пременям. Зарязвах енергията и ми оставаха римите и flow-ът. Последни секунди да си ги преговоря. А, не – падна се тура и онзи избра да бъде първи. Значи имам около минута, през която ще се опитам да го слушам.
На сцената е готино. Не виждам публиката. Само светлините над нея. До мен достигат викове. Пристъпвам над кабелите за микрофоните и колоните докато Homeless-a се доближава към мен. Всъщност, в началото той прави само това. Каза “йо” поне пет пъти, с дрезгав и мъжествен глас, далечен от моя. Беше тъпо, но, въпреки това, звучеше добре. После получих званието ‘нагло педерастче’. Опитах се да запомня и останалите неща, но не успявах. Само се усмихнах на няколко добри рими. Онзи можа някак си да вкара adidas във freestyle-a. Все едно знаеше, че в същия ден съм си купил нов суитчер, специално за събитието.
След това дойде моят ред.
В началото казах нещо от рода на “Брато, аз също мога да кажа йо пет пъти в началото, но това не значи, че … ” и тук някак си завърших римата и започнах автоматично да изстрелвам други, докато си мислех, че в гласа ми няма агресия. Истина. Не спрях да римувам и само на две места се запънах за по секунда. Споменах как ще му отрежа ‘ръцете с мачете’ и как ‘ако имах тръба в дясната си ръка, щях да му я вкарам през корема и изкарам през гърба’.
Преди да се усетя, свърши. Няколко души от публиката ме освиркваха. Е, всъщност, не се бях справил толкова зле. Когато се стигна до мнението на зрителите, половината от хората викаха за мен. Въпреки това не продължих нататък.
Останах до края на нощта и се забавлявах много. Не ми дреме, че загубих и през повечето време гледах. Определено ще опитам отново.
Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.
Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.
Не им вярвайте сляпо.
