Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2013 23:10 - Момченцето
Автор: iamgood Категория: Лични дневници   
Прочетен: 757 Коментари: 0 Гласове:
1



 Момченцето

Болен съм. Имам много свободно време. Чета. Омръзва ми. Започвам да пиша. Получава се. Прави ми се секс. Офф, ама съм болен. Отивам на лекар. Трябва да чакам. Пиша. Още. Главата ме боли, но всичките ми идеи неспирно се изливат върху хартията. Бабата до мен зяпа в тетрадката ми. Дали чете криминални романи? Дали се страхува от мен? Почти се докосваме, а аз разнищвам мотиви и се вживявам в ролята на изнасилвач. Преди малко написах искам да направя някаква голяма простъпка, за да се радвам , когато не ме хванат. Дали тя си мисли, че наистина го искам?

Добре че здравната ни система е отчайващо закърняла и личната ми лекарка закъснява с два часа. Успявам да наглася сюжета за следващата си книга. До момента някакви факти ми бяха бягали. Сега вече е добре. Остава да измисля някаква нестереотипна биография на героите си. После го правя. Нали съм болен…

Вчера някакво момченце заговори мен и един приятел, докато вървяхме към училище. Оказа се, че е едва пети клас. Уау! Да, възхищавам му се. Аз на неговата възраст нямах смелостта. Щеше да ме е страх.

То ни се усмихна и говореше тихо. Някак си ни предразположи. Не мълчахме. Питахме го разни общи неща. Толкова жив разговор, че забравихме да узнаем как се казва. Сигурно ще разберем. Ще ни заговори отново. Вдъхновява ме.

Не показва притеснение. Това е причината. Сякаш за него възможността да му се изсмеем или да бъдем груби беше невероятна. Затова стана немислима и за нас. Или пък не. Какво ако то беше заговорило не-Кръстев и някой не приятел на Кръстев? Сигурно щеше да е съвсем различно.

Проверявал съм това. Веднъж казах здрасти на някакво непознато момиче и тя ми отговори разкарай се. Друг път на здрасти са ми отговаряли със здравеееей. Момченцето ме вдъхновява да опитвам и да чакам хубавото да се случи. Точно това означава онова чакай и се надявай от Граф Монте Кристо. Само трябва да опитваш, за да има промяна. Тя все някога става положителна.

Завършваш една идея. Захвърляш незакърпените. Аз така пиша. Това е.

Сега съм болен и радостен. Онези от класа ми онзи ден си мислеха, че съм напушен. Ами, не. Смеех се от щастие. Попитаха ме Кръстев, напушен ли си. Аз не исках да развалям заблудата. Затова само се засмях. Така ги убедих.

Не пиша безразборни неща, нали? Схващате идеята. Важното е да опитвате, пък щастието все някога идва, обзема ви и започвате да следвате някакъв весел алгоритъм. Чета. Пиша. Сещайте се за момченцето.

 

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо. 




Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iamgood
Категория: Лични дневници
Прочетен: 134027
Постинги: 60
Коментари: 35
Гласове: 35
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031