Днес видях една съседка да бърка в кофата. Знаех, че има малко пари, но въпреки това не го очаквах. Пък то било ясно, че щом имаш дом, не значи, че имаш и храна…
Нещата, които вадеше от кофата, също ми се сториха нетипични. В по-голямата си част бяха найлонови джобове за документи. Обаче празни. Не нещо, което би могла да продаде.
По принцип, по редица детински причини, ми е неприятна. Затова рядко изпитвам желание да я поздравявам. Напоследък, сигурно поради приповдигнатото ми настроение, това се случваше по-често. Но днес сметнах, че е неуместно. Просто сведох глава и реших да не я притеснявам.
Обаче, тя явно ме видя и реши да ме поздрави. Така че отвърнах. Ситуацията ме смути.
Не разбирам защо точно аз от цялата ситуация се почувствах неудобно. Не знам. Може да е някаква много силна форма на съчувствие. Във всеки случай не и снобизъм или отвращение.
Точно преди да изляза си мислех дали да си купя сникърс. Наистина, много се чудех, защото на практика нямах толкова силна нужда да ям нещо сладко. Просто бях сам вкъщи. Спокоен. Без нищо на гърба. Чудейки се какво да правя.
А това, дали да си купя нещо, заслужаваше голямо обмисляне, просто защото съм пословично пестелив и стиснат човек. Шегувам се. Повече беше защото разсъждавах върху това колко силни са волята и самоконтролът ми.
Накрая, както стана ясно, не издържах и излязох.
Минути по-късно изядох сникърса. Разтопен и лепкав. Усещах го само няколко минути. После избледня. След това се чудех дали не съм си го взел, просто защото съм искал да си купя нещо. Все едно да съм пристрастен към даването на пари. Чудех се дали причината е била не самата покупка, а удоволствието от това да пусна пари в ръката на продавача и да получа мнимото усещане, че имам пари.
Сигурно забелязвате, че двете неща, които разказах до момента, нямат връзка. Наистина, липсва такава. Само исках да отбележа, че ми се стори изумително странно как докато съседката ми бърка в кофата, аз надълго и нашироко се чудя дали да си купя нещо, от което нямам нужда. Как така двете неща се случват едновременно, в един и същи свят? Някак абсурдно ми се вижда, че две истории може да се случват на едно и също място, а да са толкова различни.
Странно е как сестра ми понякога едва се справя в училище, а аз печеля олимпиади и пиша книги.
Странно е когато аз заспивам пиян в парка, а на метри от мен обират човек, защото е ходел и е бил забележим.
Странно е как може всеки ден да си мисля за нечия путка, а тя от месеци насам да не се е сещала даже за името ми…
Животът е странен. Както желанието ми с цинизъм накрая да проваля едно изчистено текстче.
Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.
Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.
Не им вярвайте сляпо.
Способността за неактивно мислене е интелектуална интуиция. Изпитването на неудобство по неосъзнати причини,говори за изтласкани съдържания,несъвместими със съзнанието.
Не съм тръгнал да споделям мислите си, за да може някой да си прави изводи за душевното ми здраве.
