Чувствам се като парцал. Обаче ако някой ме попита ще кажа, че в момента съм най-близо до състоянието на супергерой. Обяснението е просто – вярвам, че онези, които си скъсват задника от работа и неспирно се стремят да постигнат нещо, са истинските герои. Не онези от комиксите. Сега се чудите какво толкова съм направил, нали?

Който ме познава почти със сигурност знае, че съм писател. Обаче малко от тези хора са чели книгата. Убеден съм, че има групичка от завистливи мъници, които се надяват книгата да е някаква лъжа. Да съм я измислил само, за да съм по-популярен, но някой ден да бъда разобличен. Няма да стане. Издаването на книга е трудна задача. Много по-досадна от написването. Свързана е с уговаряне на срещи, рекламиране, разговори за пари и още подобни. От доста време вършех тези работи и още преди месеци можех да задвижа нещата, но не бързах. Исках да съм сигурен, че съм избрал най-добрата възможност. Накрая си избрах нещо, което много хора не биха определили като най-доброто. Затова няма да го описвам в детайли. Ще напиша само, че ми беше омръзнало да чакам и чакането свърши.

Тази последна стъпка включваше толкова работа, че през последната седмица почти нямах свободно време. Трябваше да ходя насам-натам, да мисля за корица на книгата си, да обърна внимание на предпечата и да се запозная с всички гадни термини, за да съм сигурен, че някой няма да ме метне с известна сума пари. Мина и това. Вече отново мога да правя други неща. Редакторът ми изпрати писмо в една печатница и скоро първият тираж на книгата ми ще е готов.

Радвате ли се? Не сте на мое място, затова. Осъзнах, че след като книгата ми бъде напечатана е хубаво и да си намеря място където да я представя. Нали се сещате? Зала, в която да ви поканя всичките, да изнеса някаква забавна реч, а след това да прочета две страници от книгата си.

Мислех си, че няма да ми е много трудно да уредя подобно нещо. Наистина, не би трябвало да е. Обаче съдбата се обръща срещу мен. Трябваше да се обадя на хора от няколко книжарници, но се случи така, че точно днес телефоните им са развалени. Не си измислям. Също се питам защо, по дяволите, читалищата не работят през ваканцията? Това може да означава, че ще отложа представянето на книгата си с две седмици. Не искам. Утре продължавам да въртя телефони.

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо.