Днес решавам да критикувам трите най-често срещани (по мои наблюдения) форми на позитивно мислене. Целта ми е да покажа, че то често е отказ да приемете действителността. То често води до дистанциране от другите хора, защото ви кара да вярвате, че сте някак по-специални и затова ще ви се случи нещо по-хубаво. Истината е, че никой не е защитен от това да му се случи лошо и лошото си е лошо (нищо друго).

Болката и трудностите ме правят по силен/силна

Пълна глупост. Човек го боли когато е наранен, нещо му липсва, няма власт над ситуацията. Трудностите се наричат трудности точно защото затрудняват нашето функциониране. Те по дефиниция не са някакво предимство или нещо, което е хубаво.

Много хора извъртат проблема, като казват, че трудностите и болката каляват духа ни. Отново глупост. Докато ги има, те ни правят по-слаби, защото намаляват ефективността ни. Карат ни да мислим за тях и по този начин ни пречат да функционираме пълноценно. Например, човек под прага на бедността спи по-малко и функционира все едно е загубил 13 точки от IQто си * . Това, че сме преживели трудностите, също не ни прави по някакъв начин по-силни. Точно обратното – стресът и тревожността са спомагащи фактори за появата на множество психически заболявания (като например депресията). Статистиката показва, че хората преживели пост-травматичен стрес са по-склонни след това да имат пристрастявания. Големите травми не каляват духа ви, а точно обратното – раняват го. Дори и впоследствие да е имало някакво израстване, болката не е задължителна причина за появата му. 

Всеки човек е уникален

Това е вярно, но хората го интерпретират погрешно. Човек може да е уникален по множество начини, но малко от тях са причина за гордост. Да, всеки от нас е съвкупност от много качества и комбинациите от тях често са уникални. Това обаче не означава, че съответната комбинация е по някакъв начин забележителна. Все едно да съберете 1000 души и да кажете, че всеки от тях е уникален, защото гледате критерият ‘брой косми на главата’. Всичките ще имат различно количество косми, но това не ги прави по някакъв начин специални. Също така, дори и да сте уникални по някакъв забележителен начин, това не означава, че този начин е хубав.

Истината е, че най-вероятно не сте нещо кой знае колко повече от другите. Малко вероятно е да станете истински известни и дори сте уважавани, малко хора ще ви уважават повече от самите себе си. Хората са предимно обикновени и много по-рядко специални.

Най-доброто тепърва предстои

Отново глупост. Не можете да назовете какво точно е това добро и кога ще се случи, нали? Просто не знаете. Можете да вярвате, че най-доброто винаги предстои, но единственият начин това да е вярно е най-доброто да е точно на края на живота ви, нали? Е, след като не знаете какво е и къде е, можете ли да твърдите, че то не е по средата или в началото на живота ви? Как можете да твърдите със сигурност, че най-доброто не е минало?

Това е напълно безпочвена утеха. Например, когато някой ви зареже, нямате основание да твърдите, че ще намерите по-добър от него. Нямате основание да твърдите и че той няма да намери някой по-добър от вас. Обръщам внимание на тези две често срещани твърдения, защото те са свързани и с идеята за уникалността (която, както вече казах, е пълен боклук).

* http://upw-prod-images.global.ssl.fastly.net/nugget/53876335e5d0793512000023/attachments/Poverty-on-the-Brain-569bf1a5f89409bff3ea9089053275ec.jpg

И с пърото искаш да ми кажеш, че примерно едно презадоволено дете има "кален" дух също колкото и едно дете примерно, което трябва да помага на майка си в някое малко село, да гледа останалие деца, да ходи няколко километра да носи вода и още мого много неща, за които също толкова "каленото" по дух друго дете изобщо не е чувало? Писал си много хубави неща, но това тук е "пълен боклук" както самия ти казваш за нещо, за което очевидно си нямаш и на идея.

Имаш основание да смяташ, че детето от село е способно да поема повече отговорности. И дотам. За сметка на тези отговорности е доста вероятно второто дете да има проблеми с образованието си, социалната си реализация, събирането на агресия, липсата на свободно време за изразяване на креативност и пр. Все неща, които го правят по-слабо, много повече отколкото отговорността го прави по-силно. Статистиката показва, че богатото дете има много по-голям шанс да се реализира (и в това е силата му). Колкото по-малко отговорности има човек, толкова повече са и възможностите му (по-свободен е).
Сравнението ти не е коректно, защото глезенето понастоящем има негативна конотация и се счита за лошо.
Правилно би било да сравняваш детето от село със средностатистическото дете. На едно средностатистическо дете (т.е. неразглезено) нищо не му пречи също да бъде отговорно и упорито. За развиването на тези умения, не е нужно водата да е на километри от вкъщи.

'' Хубавите неща ме научиха да обичам живота, а лошите - как да го живея. ''
• Боб Марли