Хей, аз съм писател и вярвам, че животът е прекрасен. Обаче точно в този момент това твърдение ми звучи абсурдно. Искам да разказвам истории, но съм задръстен със задълбочени и меланхолични разсъждения, по-подходящи за есе. Вчера бях добре, а днес, изненадващо като гама изригване, изпитвам екстремум на агресията си. Поне се радвам, задето привлякох вниманието ти с първите пет изречения. Ето история:

Любовта е най-приятното чувство. Освен когато е несподелена. Тогава е като тумор, който ражда мазохистична агресия. Кара ви непрестанно да разигравате в главата си сцени с любимия човек. Също и да се ядосвате, че те са нереални. Даже далечни. Разбира се, докато прекарвате време с обекта на желанията ви се чувствата добре. Щом се разделите всичко започва отначало. Мъчителните мисли се връщат. Чудите се защо не сте успели да придвижите нещата напред, а седите само в зоната на приятелството. Обвинявате се за това, че не сте успели да впечатлите него/нея достатъчно и да споделите чувствата си.

Влюбен съм в едно момиче. Толкова силно, че не се страхувах да действам. Поканих я на среща. Тя отказа.

Оттогава мина доста време, но чувствата ми сякаш са станали по-силни. Тя също се държи много по-приятелски с мен. Обаче приятелски. Излизаме заедно, говорим си много, но не се докосваме. Тя е много предпазлива. Избягва да споделя лични работи и планове, а освен това вярвам, че се страхува от обвързване. Доколкото знам, е свързано с предишната й връзка. Дълго време е ходила с някакво момче и тогава онзи е поискал да правят секс. Тя е отказала и той й е казал да си ходи.

Мисля, че тя се страхува от обвързване, защото за нея, общо взето, разликата между любов и приятелство се свежда до това. Интимност.

Разбира се, има и друг вариант. Цялата тази работа й е безразлична. Може би, тя иска да сме само приятели и не би опитала да сме нещо повече.

Ще ме посъветвате отново да споделя чувствата си с нея и да разбера. Напълно достижима цел. Не ме е срам да го направя. Страх ме е. Страх ме е, че няма да получа отговора, който искам. Страх ме е, че ще трябва да приема истината, но тя няма да ми харесва.

Затова в момента чувствам живота си отвратителен. След осем дена ще разберете как съм го върнал към прекрасното.

 

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо! 

Убедила съм се от опит, че когато е взаимно нещата просто се случват даже без да ги обсъждате. Може би не е писано да бъдеш точно с това момиче. Гадно звучи, но може би съдбата има по-добро решение за теб. Някоя друга, която ще бъде твоята сродна душа. Все пак пробвай сега и ако ти откаже - давай нататък. Поздрави!

Споделена или несподелана, въображаема или истинска, тя винаги ни носи болка и страх. Боли ни че ни отхвърлят, боли ни че не е това, което искаме, боли ни че я има или че я няма, че е безразлична или ни задушава. Няма любов без болка, няма любов без страх че можем да я имаме или да я загубим. Просто трябва да я търсим, да се борим за нея, а АКО я загубим да запазим само спомена от от това, че сме я имали или че сме направили всичко за да имаме. Жена съм и знам, че ние търсим в мъжа предимно опората, разбирането и след това интимността. Страхуваме се да допуснем мъжете до нас, защото е обратна връзката в повечето случаи, започва се с интимност и се стига до дълбоки чувства(ако изобщо се стигне) Така, че имай търпение и най-вече разбиране към тази за която мечтаеш и копнееш.