Кога е хубаво хората да ви се смеят още щом ви видят? Когато правите stand-up комедия.

Много важно правило е човек да не се обяснява. През последните 40 минути трих всичко, което пиша. Все едно се срамувах от това колко съм щастлив.

Сега забелязах, че стената на стаята ми е жълта. Освен цвят на лудите, жълтото символизира радостта. Аз съм и от двете по много. Учудващо. Най-сетне се случи! Хората ми казваха, че ще стане с времето, просто така… Те просто не са имали дълбок психологически поглед върху проблема с нещастието.

Знаете ли, че хората, които печелят лотарията, често са нещастни? Тук искам да напиша дузина скучни разсъждения, но в главата ми има кълбо от позитивни образи. Не мога. И самокритичността ми… Хем, ми пречи да си избивам философските комплекси, хем ме кара да се чудя дали в момента не пиша идиотщини.

Днес броих колко стъпки е разстоянието между две спирки на трамвая. Едно момиче искаше да пием заедно. Казах й, че от два месеца не пия. После в продължение на половин час си говорехме.

В подлеза на Софийския - нови музиканти! Иде ми да влача на лунна пред McDonalds. Аз… Ядох шницел за вечеря.

Едно момиче се изнесе от отвратителния дом, в който с мъки оцеля 17 години. Пише книга. Между другото, аз моята не съм я пипал от бая време. Трябва да се напъна да я издам през пролетта (за момичето ли си помислихте?). Ама сега съм в настроение просто да си се хиля.

Веднъж в училище бях много усмихнат. Хората ме питаха дали съм напушен. Не бях. Просто… Не съм сигурен какво. Явно е било глупаво.

Понякога съм се замислял, че устата ми има такава форма, че за повечето хора често изглеждам тъжен. И когато наистина се усмихна това е някакво чудо.

Веднъж питах една приятелка дали усмивките ми изглеждат идиотски на снимка. Тя се съгласи. Много мило момиче. Не сме си говорили от половин година. Учудващо, но не ми дреме.

Приятелите ми се броят на пръсти… С единият си говорим за психология. Друг е пияница, който проспа последният ми stand-up … Трети мрази целия свят. Достатъчни са ми.

От някои други неща нямам достатъчно, ама се търпи. Не знам. Скоро не бях забелязвал, че стената в стаята ми е жълта. То просто трябвало човек малко да полежи, след като се е събудил.

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо.