Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10.2015 14:20 - За преструвките и stand-up комедията
Автор: iamgood Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2968 Коментари: 4 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 За преструвките и stand-up комедията

Всеки се преструва. Нали? Най-малкото скрива голяма част от същественото за себе си. Естествено е. Все пак ни се случват толкова много неща. Например, не върви, когато някой ни попита как сме, да изброяваме всичко случило се. Казваме само онова, което ни се струва най-интересно и най-забавно. Най-зареденото с емоция. Пропускаме обикновеното. Пропускаме как през голяма част от деня си сме гледали някакъв скучен филм (и е трябвало да го догледаме, защото иначе е щяло да ни е даже по-скучно). Пропускаме как сме претоплили яденето си в микровълновата. Никога не разказваме как сме подреждали стаята си и как през половината час преди това единствено сме се чудили дали да започнем тази работа.

Разбирам, че примерите, които тъкмо дадох са чисто субективни. Сигурно на много хора това не им се случва. Така че, добре дошли сте да ми кажете колко съм скучен. Но аз поне си го признавам.

Имам един приятел, на когото няколко пъти ми се е случвало да му кажа, че някое излизане е било забило; че с някои хора ми е тъпо. И, учудвам се, той всеки път ми отговаря, че е било нормално. Забило, но нормално. После често ми е обяснявал как все някога ще се случи нещо епично и забележително и трябва да го чакаме. Съответно да принасяме часовете си в жертва на нормалността и рутината. Това го схващам. Обаче на моменти не мога да спра да се чудя доколко важи и за други компании. Ако да, не излиза ли, че сме част от някаква огромна конспирация за прикриване на нормалното и преекспониране на интересното?

Понякога това ме е дразнело. Но признавам, че като писател, трябва да му се подчинявам. Например, често не пиша в блога си, просто защото ще се повтарям; или ще трябва да разказвам колко съм тъжен; или ще разкажа история, която вълнува другите повече от мен.

Например, днес мислех да разказвам за познанството ми с разни комедианти. Колко забавно ми е напоследък… Как вече съм направил пет-шест stand-up-a… Как хората са ми се радвали… Как съм участвал в интервю по радиото във връзка с фестивала на комедията *… Можех да разказвам как се притеснявам всеки път, като повтарям някоя шега. Но не – тези неща, колкото и вълнуващи да са за мен, не представят живота ми по най-пълния начин.

Представително е, например, как вчера казах на една приятелка, че ще пиша до смърт. После, чак днес, след два часа игра, се наканих да отворя word. Представително е как си мисля, че дължината на един постинг в блога ми трябва да е около 400 думи. И е изумително как това ми се струва по-съществено от факта, че почти никой не се интересува от разсъжденията по-горе.

Историята продължава в следващия постинг. http://iamgood.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/10/02/.1396241

* Разбира се, ще го рекламирам https://www.facebook.com/comedyfestsofia?pnref=story Погледнете го. Отидете, ако искате. Аз ще участвам в open-mic-a на 8ми октомври.

 

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо.

 




Гласувай:
0


Вълнообразно


1. ard - Да - личи си че сте писател
02.10.2015 18:42
Поради това, че си мислите, че думите в един постинг трябва да са около 400.
Но пък това което сте написали днес не става.
цитирай
2. iamgood - А ти какво си?
02.10.2015 22:23
Някой, който просто коментира насам-натам, защото после има по-голяма вероятност другите да коментират нещо негово?
Ако добавиш нещо градивно към критиката си, аз също бих могъл да коментирам твои неща. Имам какво да кажа за описание в сегашно историческо време на продавач на книги. Или не - продаващият микровълнови печки е по-интересен.
цитирай
3. ard - Сега трябва и да тълкувам какво съм казала?
03.10.2015 12:20
Извинявам се, че не сте ме разбрали, но общо взето имах в предвид следното:
Личи си че сте писател, понеже сте си преброили думите и знаете, че са около 400, а затова което сте написали ДНЕС ( днес, а не миналия път, или по-миналия)- че не става, имах в предвид, че след като го прочетох нищо не запомних и нищо не ми направи впечатление.

Иначе не познахте- аз не коментирам насам-натам с цел някой да коментира и при мен, а само коментирам литературни постинги / а не история или политика или нещо друго/.

Също приемам критика- за сегашно историческо време- ако имам грешки в граматиката- а и сигурно имам- но това което описах с продавачите си бяха реални случки из града, и не намирам никой продавач за интересен, дори ако така изглежда отстрани.
цитирай
4. iamgood - Да поясня и аз
04.10.2015 22:45
Стори ми се неуместно някой да критикува впечатленията от мои разсъждения, след като той описва личности, никоя от тях интересна за него.

Относно това, че нищо от написаното горе не се помни - факт, следствие от това, че не описвам действие.
Представям само разсъждения, които обаче са съгласувани с последващото настроение за празнота. Когато човек прочете текста и не усети да се е случило нещо в него, очаквам да се чувства както когато аз съм излязъл с приятели и не се е случило.
Сметнал съм, че това е добър начин хората да припознаят проблема за скуката, рутината и очакването.
Това, че не се чувствате свързана с написаното, вероятно означава, че тези проблеми липсват у вас (което е по своему хубаво). :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iamgood
Категория: Лични дневници
Прочетен: 134033
Постинги: 60
Коментари: 35
Гласове: 35
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031