(Продължение на ‘За преструвките и stand-up комедията’)

Вчера вечерта минавах през подлеза на НДК на път към Studio 5. В един клуб в същия подлез, всеки първи четвъртък от месеца се организират рап-батъли. По принцип участвам в тях. Затова повечето хора там ме познават и очакваха присъствието ми. Нали няма много хора, които да са навити да се обиждат и да се излагат пред хора по веднъж месечно…

Съответно, минавайки оттам, аз отчаяно се надявах никой да не ме забележи. Не ми се даваха обяснения какво съм решил да гледам същата вечер и кога пак ще участвам. В такива ситуации е най-добре да гледате напред. Просто си вървете по пътя и се старайте да изглеждате възможно най-нормално. Това върши работа, тъй като хората са тренирани да забелязват необикновеното. По-трудно обръщат внимание на някой, който просто минава. Това и направих.

Щом подминах мястото в подлеза, останах видимо доволен. На едната ми ръка висеше дебело яке, което беше известно неудобство. Но от друга страна, имах пакет bake rolls с чубрица. Представяте ли си, най-сетне са направили с Чубрица! Направо се пръсках от кеф. Пъхах всяко следващо кръгче в устата си, още преди да съм сдъвкал предишното. Преглъщах натрошените сухарчета и без да ми дреме дали ме е заболяло гърлото, продължавах да жадувам за още чубрицаааа! Чревоугодничество в най-чистия му вид.

Тъкмо излизах от подлеза и ме спря познат човек от батълите. Приятен, умен. Наистина. За мен би било удоволствие да си говоря с него. Но тогава… Даже не успях да се поздравя с него както трябва. Нали едната ми ръка беше заета с яке и пакетче bake rolls… След това стана още по-тежко, защото осъзнах, че устата ми е пълна с трохи, които съм преглътнал, а двамата тепърва започвахме някакъв динамичен разговор.

С него си разменихме доста приятни думи. Но през цялото време аз си мислех как трябва да преглътна, но не мога, защото това ще забави отговора ми доста. По едно време се зачудих дали не лъхам на чубрица. После видях как от устата ми изхвърча парченце несдъвкана храна.

Много неудобно се почувствах. Макар че той едва ли е забелязал и едно от нещата, които съм си мислел. Просто хората не забелязват такива детайли.

Тъй де – мисля, че това е историята, която най-добре представя предишния ми ден. Това, а не излизането ми с приятели или как по-късно, в продължение на два часа, съм се скъсвал от смях.

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо.