Хаотични мисли за емоционалната хаотичност

Случвало ли ви се е нещо да ви направи едновременно тъжни и радостни? Това изпитах преди няколко дни, докато гледах един филм досред нощ. И това е най-пълният начин да го опиша. Филмът беше тъжен. Поне на мен ми се стори такъв. Трогна ме и ме накара да ме заболи. Но щом приключи, се облегнах и си казах “Леле, това беше много добър филм!”. Седях така няколко минути и усетих, че съм истински впечатлен, вдъхновен и… завършен. Все едно съм научил или потвърдил нещо, след което животът е ясен и толкова. Запознал съм се с някаква драматична гледна точка и в същото време съм узнал “Гледната точка”.

Можех просто да ползвам думата катарзис, но ми се струва тъпа.

Често гледам такива филми, които успяват да въздействат на емоциите ми. И това ме кара да се замисля. Да забележа колко широк е спектърът на чувствата, които мога да изпитам. В същото време да осъзная, че те никога не са сами.

Мисълта ми е, че, да, виждам нещо тъжно и в следващия момент си казвам… Че това е просто част от живота и го прави не по-малко красив. Дори и най-трагичното нещо може по някакъв начин да изглежда завършено, на място, мотивиращо; Дори и най-мрачната емоция не означава, че в същия момент нямаме причина да изпитаме нещо положително.

И нищо чудно. В живота ни стават толкова много неща. Винаги ще има поне малко хубаво и поне малко лошо. Каквото и да се случва, не би вървяло да описваме душевното си състояние само с една дума. Винаги ще сме кълбо от емоции. Неизбежно е.

Знам че скоро ще се тръшна по лице в леглото си и ще започна отново да се питам “Защо?”. Винаги ще има за какво. Но знанието, че това предстои и осъзнаването колко красив е целият процес, ми носи някакво стоическо спокойствие.

 

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо. 

При гледането на филми се получава идентификация с героите.
При диференцирани основни психични функции,мислене,чувство,сетивност и интуиция,не се стига до смесване на емоции.

Чудя се дали да споря с това или просто да кажа, че безинтересния ти коментар по никакъв начин не допринася за посланието ми.
Дори и наистина да имам някакъв комплекс свързан с това, решението ти да споделяш тази информация публично е много грозно. Подобно изтъкване на знания показва самохвалство, но не и разбиране за това колко сериозен може да е даден проблем. Който и да е завършен психолог трябва да осъзнава, че да разнищва нечии предполагаеми проблеми публично единствено може да влоши положението. Да се перчиш със 'знанието' без да си даваш сметка какви са последствията от това, е егоцентрично по един възмутителен начин.