Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2014 23:28 - Котето в себе си
Автор: iamgood Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1900 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Котето в себе си

Наскоро насмалко да стъпча едно коте. На баща ми, майка ми и сестра ми също им трябваше немного, за да успеят. Не, не сме такива садисти, за каквито сигурно ни помислихте. Цялата работа се случи неволно, защото животното се буташе в краката ни. Много настойчиво. Когато ни беше видяло, беше на улицата, само, без майка си. После започна да върви с нас, като въобще не се отказваше. Опитваше да привлече вниманието ни (и успяваше), дори това да означава да се хвърли под краката ни.

Не беше трудно да се досетя за причината. Поне не виждам друга възможна. Предполагам, че е искало да го приберем в дома ни.

А ние не го прибрахме. От самото начало беше ясно, че така ще стане. Не искаме домашен любимец.

Защо ви споделям тази история?

Вече сигурно темата се изтърква, но настоящата метафора ми се струва много подходяща, за да обобщя за последно следното:

Мислите и чувствата на другите хора, не зависят от нас. Единствено можем да привличаме внимание към нашите цели. Това дали другите ще тръгнат към тях е по-скоро случайно. Затова, без значение колко сме дали от себе си (дори и да е всичко), другите хора не ни дължат нищо.

Когато вече наближавахме вкъщи, на мен ми беше толкова тъжно, че не поглеждах съответното коте. Затова не знам дали не съм го осакатил, като съм му настъпил лапа, опашка или нещо друго. Знам, че то беше склонно да жертва живота си, за да го приберем и отгледаме. Знам и че предварително беше решено, последното да не се случи.

Сега се сещам как последната ми учителка по литература, обясняваше, че животът е тъжен, едно голямо страдание. Ние я виняхме в липса на оптимизъм, а тя чрез песимизъм аргументираше актуалността на Смирненски и Далчев. Аз бях един от основните й опоненти, защото вярвам, че животът предлага множество удоволствия. Но, уви, метафората с котето, особено ако се прилага върху социалните аспекти от живота ни, подкрепя точно позицията на съответната госпожа.

Тук трябва да напиша нещо весело и оптимистично.

Докато не спирате да давате, надеждата за нещо хубаво не умира. Може да дадете всичко друго, което имате и останалите да разпознават във вас един загубеняк. Но ще запазите котето в себе си.

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо.

 

 




Гласувай:
1


Вълнообразно


1. lilisunflower - Както винаги страхотно!!!
15.09.2014 20:46
Добре се е получило! Много ми хареса! А котето поне да го беше нахранил. хахах ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iamgood
Категория: Лични дневници
Прочетен: 134018
Постинги: 60
Коментари: 35
Гласове: 35
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031