Първо, споделяне на омраза и досада. Някои от съветите при раздяла са много грешни и, едва ли не, смотани. Уви, с това заслужават вниманието ни*

1.       Можеш просто да спреш да искаш
Ще ви разочаровам, но хората не избират желанията си. Могат единствено да ги потискат, докато не изчезнат. А това отнема време. Пък и понякога чувствата ни са толкова свети, че предпочитаме да ги оставим непотъпкани, дори и с цената на щастието си.

2.      Времето лекува
Преодолял съм цялата работа и въпреки това съм убеден, че човек не винаги оздравява. Споменах случай, когато не би искал да се излекува. Също възможно е животът да не стига за заздравяването на тази рана. Но преди всичко това:
БОЛИ ВИ СЕГА И ТОВА, ЧЕ В БЪДЕЩЕ МОЖЕ ВСИЧКО ДА Е НАРЕД, ВЪОБЩЕ НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ЕЙ СЕГА ЩЕ ЗАПОЧНЕ ДА ВИ БОЛИ ПО-МАЛКО. А важно е сега. И да викате.

3.      Животът не е свършил
Да, той е спрял и зациклил на едно място, което си е почти същото. Това, че имате милиони други неща за вършене, не означава, че ще спрете да искате. Ако някога сте обичали достатъчно силно, ще потвърдите това

Последните ми постинги се отнасяха до вярата и мечтите. В тях стана ясно, че не виня (и даже поощрявам) онези, които избират нещастието и мъката в името на идеалите и желанията си.

Между другото, искрено се надявам да съм ви убедил, че животът е гаден и несправедлив. Вярвам в това.

Е, обясних ви, че трите най-популярни съвета за преодоляване на раздяла не стават. Казах, че животът е отвратителен. Къде остана място за утеха и съвет?

Разбира се, аз не пиша кухи критики без концепция, така че ето го моят съвет:

Може вечно да сте нещастни. Може и това да е донякъде по ваша вина, защото вие сте избрали да се жертвате за някого и да му се отдадете. Но…

Както Хърмаяни Грейнджър, розовият елемент в доста от моите сънища, казва – не всички хора имат емоционалния капацитет на чаена лъжичка **. И вие едва ли сте сред тях. И това е повод за гордост. Както и това, че сте имали смелостта и доблестта да изпитате дълбока любов към някого. Това ви прави големи, силни и специални. Рискували сте, загубили сте, очаква се да ви е тъжно. Може въпреки огромния ви потенциал, да ви е омръзнало да се стараете и да искате да спрете да опитвате, да се откажете от живота. Не ви коря. Единствено мисля, че заслужавате едно топло потупване по рамото (задето сте опитали) и да знаете, че сте големи, силни и специални.

*Не чак дотолкова, че да ги болднем

** Точен цитат: “Just because you’ve got the emotional range of a teaspoon, doesn’t mean we all have”

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо.