До балкона съм. По принцип вкъщи се разхождам по тениска, но сега ми е студено. Преди малко е валяло дъжд. Скоро ще вляза навътре, но в момента един човек на улицата ми привлича вниманието. Човекът си мие колата. Държи една бутилка с вода и я разлива.

Колата не е видимо мръсна. Вече уточних, че преди малко е валяло дъжд. Усещате накъде бия, нали? Ако е имало прах, няма я. Питам се наистина ли колата му е толкова важна за него и го виждам да отстъпва на няколко метра, за да я види отдалече. Не разбирам. Почивен ден е и човекът прекарва времето си във вършене на глупости. Аз бих се чувствал по-ползотворен, ако през това време мастурбирам. Но да чистя колата си… Не.

В главата ми изникват много случаи на пилеене на време Чудя се наистина ли сме толкова бездейни. Замислете се! Кога за последно скучахте? Кога за последно, защото се страхувахте да не би иначе да нямате занимание, вършихте нещо, което вече сте правили? Кога за последно отложихте работа заради нещо, което бихте могли да направите по-късно? Не чувствате ли, че на моменти животът ви няма смисъл?

Сега някой ще ме опровергае, като каже, че смисълът на живота е да се излежаваме до късно, да ядем и да пием, да гледаме забавни предавания и по половин час да избираме облеклото си.

Не мога да споря с това. Нямам аргументи срещу него. Така че това, което правя в момента е да изразявам чувства.

Виждам този човек и ми става тъжно.

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо.