- Ей, той стана първи на олимпиадата по философия. Значи има отговор за този въпрос.

- Ха, ха. Много смешно. Ако има нещо, което знам, то е, че скоро някой пак ще ме поздрави за олимпиадата и ще ме пита каква е била темата. Напълно определено и предизвестено е. Толкова, че се побърквам. Омръзна ми да казвам ‘благодаря’. Направо се страхувам от последващото. Какво ли не бих дал, за да се случва нещо различно. А понеже на различното му отива да е изненадващо, а то пък определено не е известно, излиза, че определено го нямам онзи първия страх от неизвестното.

Онзи ден се чувствах зле и написах нещо мрачно. Имаше мъдрост в него, но изглеждаше доста неподредено. И въпреки нещастието ми, имаше и позитивизъм. Тогава животът ме беше изненадал много силно и аз всъщност намерих хубавото в това, като си казах, че мога да практикувам сублимация. Често съм си мислел, че когато съм нещастен, пиша по-добре. Точно защото имам какво да изразя и съм мотивиран.

Но когато съм щастлив… Също се получава и то добре. По-весело е (не думай). По нищо не отстъпва на другите. Даже подбирам думите по-внимателно, с повече търпение.

Опитвам се да обясня, как е нужно животът да е изненадал човек, за да може индивидът да бъде продуктивен. Ако съществуването беше скучно, един писател не би разполагал с идеи. Нужно е да има бум-тряс, вода в обувките, кюфтета и приятни разговори. От всичко по нещо. Иначе не става.

Прекрасно е, че животът ни предлага такова разнообразие от дейности за вършене. Дори когато са ограничени, те са толкова много, че можем да ги редуваме и в крайна сметка да се чувстваме… живи. Все едно се намираме в една огромна градина. Там има и грозни цветя или такива, които миришат зле. Но хубавото е, че сезоните неизменно се сменят и цветята все някога разцъфват. 

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо.