Сублимация

Сублимацията е защитен механизъм, при който социално неприемливите импулси съзнателно се трансформират в приемливи такива.

Искам да счупя стол, като го ударя в земята. Виждам го. В същата стая е. На метри от мен. Ръцете ми треперят. Обаче успявам да се въздържа. Най-добрият начин – чрез писане. Ръцете ми ме слушат, когато става дума за натискане на клавишите на клавиатурата.

Нещо като пренасочване на агресията. Зигмунд Фройд е въвел и понятието сексуална сублимация, което се отнася до преобразуване на сексуалната енергия в нещо друго и полезно за човечеството, най-често изкуство.

Искам и аз, но как, щом се чувствам празен, изстискан. Дал съм много от себе си и съм го изгубил. В мен има малко… Не знам какво, но и без това е непотребно.

Възхищаваш се на текстовете ми? На ти един отвратителен! Зарадвай се на това, че днес пишеш по-добре от мен. Пробвай! Да не би да те е шубе?

Агресивен ли ти се струвам. Че кога не съм бил?

Нещо, което все ме е дразнело е, че повечето хора се радват на чуждия яд. Когато някой се удари, онези около него се смеят. Когато се развика, се радват, че са го ядосали. Болни ли са? А се опитват да изкарат ядосания ненормален.

Ето – ядосан съм. Мислиш, че нещо не ми е наред ли? Кажи ми го в лицето! Дай болката насам! Повярвай, мога да я понеса.

Виждаш ли, в живота на човек неизменно идва момент, когато боли. Затова вечното щастие е невъзможно. И все пак, щастливи са онези, които не спират да опитват. Както мен.

Опитвам. Днес думите не ме слушат. Не ме е срам да го покажа. Демонстрирам, че опитвам и това е по-важно от моментното ниво на уменията ми.

Това, вярвам, е най-висшето ниво на свобода. Да имаш слабост, но да не се срамуваш да я покажеш пред другите. Обикновения човек в слабостта си вижда възможност за другите да го наранят. В нея аз виждам нещо, което да се подобри. Не се страхувам от нараняване. Ако някой реши да ме обиди, преди него ще съм знаел какво ще ми каже и няма да има изненада, нито промяна в плана ми да бъда по-добър.

Затова и се стремя да съм абсолютно откровен, открит. Ако става дума за чувство – показвам го. Ако друг не може да му отвърне… Ех, аз своите чувства не избирам, камо ли пък чуждите.
Край.

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо.

 

ИДи на лекар ,послушай меее...!!
Нямаш ли поне един приятел, да
ти помогне? ! Какаъв нещастен Живот !!

На 'меее'-то с 'меее' ли се отвръща?
Да наречеш някого луд (в интернет и по принцип), не го прави такъв. Уви, думите нямат такава сила. Обаче могат да служат за осмисляне и освобождаване от ненужен товар. Сякаш не разбираш това. Все пак се замисли дали онзи, който задържа агресията в себе си не е далеч по-болен от онзи, който я изказва.

Бих се обзаложил, че имам повече приятели от теб.

твоите „приятели“ и ..Твоите „жени“.
на 43 г.малко е късно ,човек ,да
намери себе си .Но Успех !!

Кой е на 43г. ? По-скоро ти? Мислех си, да не обиждам, но самото ти предположение е тъпо. Ти още повече. И не разбирам защо ти беше да ме обиждаш, като даже не знаеш за какво става дума и не ме познаваш.