За някои области на живота няма идеален подход. В тях решаващи са усетът, опитът, увереността, късметът и пр. Такава е любовта. Казвам това, за да е ясно, че не претендирам моят подход да е универсален или съвършен. Обаче искам да отбележа, че хората понякога страдат от чувствен запек.

http://elitedaily.com/dating/sex/an-open-letter-to-my-ex-how-a-best-friend-becomes-a-stranger/

Много се подразних от този текст. Мисля си, че едно подобно писмо, би трябвало поне малко да обръща внимание на това какъв е бил проблемът и да е лишено от гордост. Не бива в самото му начало да се пише ‘беше твое решение’. Първо ми хрумна да стъпча цялата концепция на това текстче, стараейки се да използвам най-много синоними на думата дрисня. После решавам да напиша свой вариант на тази словесна диария:

Минаха няколко дни. Надявам се си забелязала. Аз да. Бих искал да кажа, че е глупаво. Цялата тази работа… Да се дебнем, кой ще пише първи. Да се правим, че не се сещаме един за друг. Да не се поглеждаме. Глупаво е. Не – тъпо. Повечето хора са горделиви задници и поради това често се срамуват да показват дори минимална привързаност. Жалко е, че към днешна дата сякаш се числим към тях. Ако наистина е така, чудя се как въобще се е стигнало до това някога да сме заедно. Да споделим чувствата си, любовта си.

Не знам. Ще опитам:             

За писането и говоренето… Разбирам, че много сме си приказвали и сме си втръснали. Отегчени сме един от друг и сигурно затова се стигна дотук. Причините са много, но едва ли са непреодолими. Може повечето ни теми за разговор да са се изчерпали, но след време ще има какво да добавим. Просто трябва да почакаме малко. Не всеки ден да ги обсъждаме. Нали разбираш? И това сега… То също си е нещо за обсъждане.

Да се правим, че не се сещаме един за друг… Е, добре, толкова отвратително нещо ли е направил някой от нас, че другият да трябва да го забрави. Не. И това, че мислите за един човек ни пречат да се насочим към друг… Пълна глупост. Добре, де. Може и да има истина, но все пак… Няма още тази седмица да си намериш друг. Тъй че, какво толкова страшно има известно време да си мислиш за мен и да признаеш, че съм готин човек. Аз не искам да те забравям. Мисля си, че спомените са най-ценното нещо, което човек може да има. Нещото, което го определя. Затова не бива никой от нас да ги потиска или губи.

Да не се поглеждаме!? Може да отричате, но и при вас нещата седят както при нас, мъжете. Все още, като те видя, искам да те еба. Вярно, не само теб. Обаче, не разбирам, по този параграф, защо трябва да позволявам една непозната да получава повече внимание от теб (с която имам спомени). Няма пък.

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо.