Коледа мина. При мен настроението малко закъсня. Пак си бях добре, но не по онзи магически и строго ежегоден начин. Разбих се да пиша и за мен празниците бяха едно скорострелно свиване на рамене… Сега настроението дойде и ето, че сипя дълги изречения с много прилагателни и наречия. Казват, че не било лошо човек от време на време да се издрищи. Точно за това ще говоря днес. За това и за Коледното настроение. Имат общо. Свалете осъдително вдигнатите пръсти!
Онзи ден една кифла беше написала на стената си, че също й липсва коледно настроение. Беше оказала и адреса, на който да бъде доставено. Съответно имаше натегачи с разни коледни предложения. Аз рекох, че е нужно някое мъдро изказване. Затова написах “Трябва да го потърсиш в себе си”. Запомнете го и вие!
Още един ден назад във времето, аз купувах подаръци. Тогава похарчих пари повече от всеки друг път за случая. Със сестра ми по принцип си разменяме разни посредствени неща. Аз обаче я мисля за все по-секси и това ме мотивира да й накупя разни парфюми и пр. Направих си същинска шопинг терапия и тя, разбира се, се отрази добре на настроението ми. Предвид това, че и много други хора вършат същото по това време на годината, това ще да е една от съставките на коледното настроение.
На следващата сутрин, баща ми ме беше питал защо има цяла бутилка уиски под канапето в кухнята. Ами, това му беше подаръкът. После как човек да има коледно настроение? В същия ден, опитах да надраскам нещо в блога си, по повод празника, но ми идваха бая неподходящи неща на ума.
Днес бяхме на гости на баба ми. Имаше много ядене. Преди бих казал, че това е нужно за коледното настроение, но вече не мисля така. Не ми харесва да преяждам. Понякога издържам на маса повече от три часа, но в случая исках да си вдигна краката и да се свия. Пък и фамилията от страна на баща ми… Блах! Има и готини хора от нея, но на семейни събирания все коментират най-младия от семейството. Някакво момченце на по-малко от три години, което е вечен център на вниманието и обича да му сменят памперса пред публика. Пфф, ненужна, но неизменна част от Коледа.
После с моето семейство отидохме да гледаме втората част на “Хобит”. О, да! Забравете останалите пет абзаца. Този е важният. Филмът е прекрасен. Няколко пъти джудже ме замери с глава на орк. Видях целия дракон. Той мърдаше. Имаше и разни хора, които мязат на просяци. Това определено ми докара коледното настроение.
Та, ако положиш усилия, го намираш. Това е. Нормално е по пътя да се издрищиш и да кихнеш малко пари. Все пак, цветовете на Коледа са червено и зелено.
Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.
Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.
Не им вярвайте сляпо.
