What up, кучета? Днешната тема е свобода.
Всеки я разбира по различен начин. Тук следва и клишето, че бива да се прави разлика между свобода и свободия. Разбира се, в мен кипи редовното количество хейт и затова ще уточня, че на края на израза трябва да седи думата слободия. Разни неграмотни хейтъри са я видоизменили.
Какво си мисля аз, като чуя думата свобода? Мисля си, че тя означава избор. Всъщност, не само един, а много. То не означава, че всички са правилни. Също така, това доста хора да прибягват към един избор не би трябвало да означава, че не са свободни.
След това идва конформизмът. Много хора използват свободата си по глупав начин. Избягват да взимат индивидуални решения и да споделят своето мнение. Предпочитат да следва чуждите идеи. Тук идва уточнението, че всеобщото мнение за нещо, може да изглежда правилно. Съответно съгласяването с него, да се възприема като хубаво. Обаче, да е ясно – общоприетото не е задължително да е хубаво или правилно.
Свободата е в това, човек да създава собствени желания, да ги обмисля самостоятелно и да съумява да ги превърне в свой избор.
Ей, така, покрай другото, искам да вметна, че пристрастяванията отнемат свободата. Това, че нещо ти харесва и съвсем съзнателно избираш да правиш него, не означава, че си свободен. Когато искаш предимно едно нещо и малко други, тогава имаш липса на избори и ограничена свобода. Ако всеки ден вършиш едни и същи незадължителни работи, нямаш свобода. Да, дори ежедневното пиене на бира – нарича се шибана рутина.
Сега някой ще ме пита за пример за свобода. Ето го:
Миналата седмица влязох в стаята по физика и ми се прииска да се крия. Не можах да разбера откъде идва това желание. Бих казал, че беше произволно и слабо. Въпреки това избрах да последвам желанието си. Да направя нещо, което не ми се случва всеки ден и същевременно да задоволя своя интерес. Отидох в дъното на стаята и клекнах зад най-задните чинове.
Седящите там ме попитаха какво правя и аз им обясних. Предложиха ми да се скрия зад един стол в ъгъла. Направих го. Сложиха якета върху него и наистина почувствах, че съм изпълнил желанието си. Толкова ми хареса, че клечах поне 20 минути. Слушах музика и се радвах на живота докато другите имаха час по физика. Само където, след триумфалната ми поява, започнах да усещам болки в коленете.
Последни десет думи – направете и вие нещо такова. Упражнете свободата си.
Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.
Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.
Не им вярвайте сляпо.
