Вчера едно момиче ми каза, че мисля много. Не отвърнах. Можех да започна да разправям как мисля, защото не съм животно и се гордея с това. Който ме познава, знае, че съм много упорит и изненадващ, щом става дума за спор. То не означава, че винаги съм такъв. Често се отпускам и не се вкопчвам в детайлите. И вчера направих така. СМЕНИХ ТЕМАТА.

По-късно, реших да напиша следващия постинг за блога си и отново се сетих за това.

Бях тръгнал да разказвам, че съм отишъл на състезанието, защото там съм имал приятели, които да видя. Щях да описвам колко смотан ни е бил хотелът, различен от този на всички останали и в другия край на града. Колко скапан е бил първият ми ден, защото ми се е спяло. Как вечерта, преди решаването на задачите, момчето в моята стая е чело един сборник и е заспало рано. Аз четох книга до късно и спрях само защото очите ме сърбяха.

Запланувата кулминация трябваше да е как съм изпитал дежа-вю щом съм си лягал – чуждо място, състезание, за което не се притеснявам, тишина. Разбира се, това трябваше да е готино, защото щях да го свържа с още някоя песен от Relapse на Eminem.

Да върви по дяволите (не албумът, а моята идея). Тя е вкопчване в глупави детайли. Дежа-вю-то по време на лягане е интересно колкото и миенето на зъби малко преди това.

Та ако разкараме шибаните детайли за случките от моя живот през миналата седмица, какво остава?

Ами, съществената част. След като две седмици се глезех и се чувствах като жалък бездарник, успях да го преодолея. Как ли? Не беше нужно да осъзнавам, че съм опрял дъното, нито да върша нещо необикновено. Просто се критикувах, опитвах многократно да се взема в ръце и накрая взе че се случи.

Ето това трябваше да напиша. Да не отделя повече от изречение на забутания хотел.

Финал. Живота ми е щастлив. Харесва ми сега. Какво има да му се описва.

Минах Recovery-то и днес ми доставиха MMLP2. Слушам го силно, докато пия бира и пиша тези думи. След половин час трябва да излизам за училище. Достатъчно та да напиша някоя страница от следващата ми книга.

Да, това ми се струва готино.

Ayo, turn the music up!

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо.