Не исках да ходя на тъпото състезание, още по-малко да се подготвям за него. Казах си, че най-добрият начин да засвидетелствам неуважението си към него е до последно да не му обръщам внимание. Една приятелка щеше да ходи в някакъв клуб в нощта на четвъртък срещу петък. Някакъв, изгонен от ‘музикална академия’, който чувах за първи път, щеше да представя свои песни. Падам си по такива работи. Хип-хоп, пиене – прекрасен начин да допълня заслужената почивка. Попита ме дали искам да отида. В петък сутринта беше влакът ми за състезанието. Това би отказало повечето хора от будуване, но като прочета отново първото изречение от този постинг се сещам защо бях мега навит.

Всъщност, имах колебания в последната вечер. Тя ми беше писала, че ще доведе разни нейни приятели. Аз не ги познавах и не бях намерил друг, с когото да отида. Затова ми беше притеснено, но в крайна сметка надделя желанието ми да пратя състезанието по дяволите.

Приятелите с нея бяха двама и следват психология в СУ. Сещате се колко много ги харесах. Отпуснати, разговорливи. Единият остана в съзнанието ми с имитация на момичето с нас, след като тя искаше да се снима с изпълнителя. Другият се оказа голям фен на Eminem и двамата направихме партия за бутилка уиски.

След два през нощта навън валеше. Двама бяхме излезли, за да поркаме. Същевременно той ми говореше за здравословно хранене. Изживяването беше необикновено. Нощ, спокойствие, дъжд, улични лампи, алкохол, оживен разговор. Все любими за мен неща.

Час по-късно се разделих с тях. Те имаха лекции или някаква важна работа на другия ден. Аз имах четири часа до влака ми. Време за губене.

Остатъка от нощта е труден за обяснение. Надявам се просто да съм се вживял в ролята си, както сега се вживявам да описвам в детайли състоянието си. Иначе би означавало, че съм луд. Буквално. Над мен тегнеше мисълта, че минавам през тежък период и ми подхожда да върша тъмни неща. 3 A.M. in the morning, използването на думата Relapse, за да опиша състоянието си, нежеланието да спя, замаяността, вътрешната агресия. Тези неща ме подтикнаха към странни действия.

Помня, че бях на половината път до вкъщи. Хрумна ми нещо и смених посоката.

Помня, че по едно време се събудих и бях гладен. Съжалявах за нещото, което съм направил и се опитах да се убедя, че е било сън. В същото време исках да го повторя. Няма да го споделя. Не е примерно и му липсва някакъв дълбок смисъл. Остава за някой бъдещ разказ. За този постинг:

В 6:20 бях на гарата – сънлив и с гадене. Чувствах се велико, но в същото време осъзнавах, че съм в кулминацията на своя ‘тежък период’.

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо.