Скрит приятел

Понякога дребно нещо може да провали целия ви ден, даже седмицата. Може да ви превърне в мрачни буреносни облачета, които се чувстват безсилни. Хубавото е, че също толкова дребни работи могат да ви върнат на магистралата към успеха, при това в скоростното платно.

Аз съм човек на изкуството. Не само пиша книги и по нещо в блога си. Понякога съчинявам стихове, участвам в rap battle –и (както можете да разберете от предишния постинг), рисувам, готвя и какво ли още не. Не си мислете, че тези неща са кой знае колко различни – ако известно време се занимавате с някое от тях, развивате въображението си дотолкова, че да се занимавате с всички останали. Няма повече да се отклонявам от историята. Само исках да подчертая колко много обичам изкуството и защо е важно щом вървя по улицата да слушам музика.

Прибирах се от училище. Наслаждавах се на песента, която слушах. После тя сякаш започна да прескача. Оказа се, че едната ми слушалка издиша и работи само от време на време за по миг. Това не само попречи на моето удоволствие, но и го развали съвсем. Особено когато остана само едната. Почувствах се все едно много близък приятел е изчезнал и на негово място са се появили дузина шумни коли.

Успях да преодолея проблема. Сетих се, че вкъщи имам два резервни чифта слушалки. Също си приказвах с разни хора. Оказа се, че спирането на музиката силно подпомага социалните контакти, особено когато познаваш половината хора на твоята автобусна спирка.

На следващия ден вървях към училище с други, по-гадни, слушалки, които работеха… до едно време. После бях толкова ядосан, че ги хвърлих в едно кошче за боклук. Да, чувствах се зле. За по-малко от 24 часа бях загубил два чифта слушалки и се очертаваше да не слушам музика, докато не се прибера вкъщи. В този момент забравих хубавите неща, случили ми се през последните седмици. Мислех си за слушалките и за едно момиче, с което се бяхме скарали и сякаш ме отбягваше. Обзе ме лошото настроение.

По-късно, в училище, един от класа ми ме попита как съм. Разбира се, споделих първо за слушалките. Не стигнах до онова момиче (коза, крава и останалите две думички започващи с ‘к’). Причината е, че го забравих. Онова момче веднага ми даде два чифта слушалки. По-хубави за в училище (тях трябваше да му върна в края на деня ) и други за когато се прибирам вкъщи. Може той да има лоши оценки, всички други да го мислят за наркоман, но не ми дреме. Вече ми е приятел, тъй че не го закачайте. И да – за да сте приятел с някого е по-важно да му отстъпите нещо, отколкото да сте велик и способен човек. Всъщност, първото ви прави поне велики.

                                                                                                                    

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо. 

Явно харесваш това момиче, а сигурно и тя изпитва нещо към теб. В училищна възраст е нормално човек да изпитва страх и притеснения от отхвърляне. Нищо не губиш, ако си поговорите "очи в очи".
Е, успех!

Говорил съм вече с нея и тя ме е отхвърлила. А и тук пиша, че доскоро сме били скарани. В момента се държим хладно един с друг.
По принцип не коментирам други хора тук и няма да издавам повече детайли, за да не получи тя нежелано внимание.
Иначе първите ми два постинга ("Страх от истината" и "Ловният инстинкт") се отнасят до нея. Хвърли им едно око, ако ти е интересно какви са ни взаимоотношенията.