Имам чувството, че вече съм писал този постинг. Не съм, но го е подбудила същата мисъл, виновна и за други осем. Мисълта, че трябва най-сетне да напиша нещо. Също, че трябва да кажа върнах се. Това ме кара да се зачудя защо понякога си отивам за повече от седмица. Знам отговора. Нещото, което още не се е случило е да го приема.

Аз съм един от най-големите фенове на Еминем. Забелязал съм, че в почти всеки албум има песен, която казва “върнах се”. Не съм сигурен дали това е рекламен трик или на човекът просто му е гузно, че прави по албум на две години. Той пак е по-продуктивен от повечето изпълнители.

Предишният абзац е само, за да се сравня с моя идол и да си повдигна самочувствието. Да, то е леко смачкано. Предпочитам да съм в другата крайност и да се перча. По-приятно е, а и има за какво. Да му се не види, аз съм писател. Написах книга, справих се с издаването, уредих й представяне, поканих феновете си на него. Това са много неща, носещи предимно слава, но заслужаващи уважение. Приятелите ми така казват. Аз бях този, който до момента не се гордееше с постигнатото. Причината – искам повече, а на моменти ми се струва жалко да бъда писател. Означава да жертвам много от времето си, за да съчинявам истории. Измислянето на сюжети, писането на разкази – това са готини неща. Нищо, че от тях не идват много пари и на повечето хора им се струват безинтересни. Това не осъзнавах. Преди повече от седмица постигнах мечтата на живота си, но досега не й се радвах истински. Само съжалявах за вложеното време. Не забравяйте, че Eminem казва “Be proud of yourself”.

Още ли не схващате защо това е толкова важно? Да забравите какво сте постигнали означава да забравите към какво се стремите. Да се чувствате все едно започвате сега. То е стъпка към това да се примирите с едно безцелно съществуване. Означава да изберете лесния път на забавлението. Да се отдадете на шепа пристрастявания и да им позволите да са ваша рутина. Да се напивате редовно, да сте в една и съща компютърна игра, да посещавате често банята, да харчите спестяванията си, да спрете да се учите.

Готово. Признах си. Една стъпка към подобрението. Сега остава да си обещая, например, да спра да пия и да си изпълня обещанието. Не е лесно, но ще се справя.

Трябва ми и цел. Избирам си тази “Нека хората ми завиждат и да съжаляват, ако някога са отказали да са ми приятели. ”

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо.