О, усещането шепа хора във facebook да харесат последния ти постинг още преди да са го прочели е хубаво. Бях го забравил. Сега съм болезнено нетърпелив да наблъскам още нещо, та да видя какви отзиви ще получи. Даже няма да го редактирам.

Имам ново хоби. Всъщност е силно подобрена версия на едно старо. Днес, отчаян от живота, вървях по улицата и следях две момичета. Отдавна не го бях правил, но нека си го кажем – тази работа води до отпускане на всичко друго освен краката. Имах нужда от нещо такова, защото се чувствах изморен, а нямах идея какво ще правя вкъщи. Съчетаването на разходка с дебнене ми се стори по-добър вариант от компютърните игри. Най-малкото, можеше да ми хрумне или да дочуя нещо, за което да пиша.

И все пак ми бяха скучни. Поне половин час коментираха какво ще правят утре, с кого щели да се видят. Да си блъскам главата, но не мога да разбера, не можеха ли да го направят днес и какво толкова неотложно правеха докато ги следях. Два километра и вече ставаше очевидно какво върша. Затова седнах на една пейка в парка. Сложих си слушалките. Мислех си да слушам някаква агресивна музика докато ми мине, но не. Вече бях загрял и не исках да спирам с дебненето. Осъзнах и че току що съм решил един голям за мен проблем – подслушването. Разбирате ли, то става само отблизо, а тогава другите хора по-лесно забелязват какво вършиш. В случая бях на максимум 2 метра от двама влюбени, но те нямаше да предположат, че ги подслушвам, защото изглеждаше сякаш слушам музика.

Представете си, че излизате с някого навън. Сядате на една пейка и започвате да гледате в различни посоки, без да си говорите. На мен ми се е случвало само няколко пъти, но го виждам много често. Особено срещано е при хора, които са двойка, виждат се почти всеки ден и вече им е дотегнало един от друг. Те излизат навън, но не споделят кой знае какво помежду си и единствено се докосват през няколко минути. Тези до мен бяха точно такива. Най-дългата пауза в разговора им (засичах ги, понеже иначе щеше да е по-скучно) трая минута и 20 секунди. Прекъсна я момичето, за да каже “Добре, затова ли започна да ми пипаш корема? ” Хубаво, че на младежът му звънна телефонът, та момичето можа да си провери facebook-a. После можеха да коментират с кого е излизала преди и дали й е харесвало повече в момента. Разговор, който се състоеше в многократното задаване на въпроса “Аз съм по-готин, нали?” , но все пак разговор.

Имам хипотеза защо се получава така:

Хората са пристрастени към връзките. Това е еволюционно обособено, понеже за хората, които сграбчват отношенията си с някого друг има по-голяма вероятност да предадат съответния ген. Поради същата причина, когато става дума за любов, хората са твърдоглави. Например не се отказват само защото онзи, чието внимание искат ги е отблъснал веднъж. Затова, когато двама души са във връзка и виждат, че нещата не вървят добре, те избират да продължат да се мъчат. Правят го, защото се страхуват да са сами. Допринася и погрешното разбиране, че необвързаните хора имат проблем с общуването и/или са гнусни. Това не е вярно.

Исках да кажа още много неща, но тъкмо надхвърлих горната си граница от думи. Поставих въпроса. Чакам вашето мнение. Също, моята позиция е ясна:

Ако нещата с някое момиче не вървят, ще й кажа: “Скучно ли ти е? Понеже на мен да. Какво ще кажеш да си дадем почивка? ”

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо.