Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2013 18:59 - Красивият момент
Автор: iamgood Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1735 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Красивият момент

Посвещавам на Тео Алексиев и хората около него.

 

Беше пролетна вечер. Приятно хладна, свежа и тъмна. Обстановката беше подходяща да омастиля някоя тетрадка, но вместо това прекарвах времето си с момиче. Целувахме се върху една пейка. После се гледахме. Случваше се тя да повтори колко натоварен й е бил деня. Вече знаех. Затова скоро я прегръщах и целувах отново.

Времето напредна. Тя знаеше кога трябва да си тръгна. Дори ме подсети, но продължихме да изпълняваме същите действия, още и още. Моментът отмина. Ядосвах се, че още не съм тръгнал, но исках да остана. Да й покажа, че много искам да съм с нея, но и да правя нещо друго. Всяка следваща целувка беше последна и носеше усмивка. Това ми прилича на добро описание на раздяла.

Сега си представете, че днес се разделих с повече от 20 души и за много дълго. Повече от ден, дори няколко месеца, няма да се виждам с хора, които ме обичат. Да, убеден съм, обичат ме всичките (и чорбарите, и нашите). От една страна се питам не трябва ли да съм тъжен. Налага се да правя жертви, за да продължа живота си нормално. Връщам се в рутината, далече от хората, с които искам да съм. Да си повтарям, че така се налага не помага. Мъчно ми е, но раздялата е красива точно с това.

Тя кара хората да покажат чувствата, които иначе крият в себе си. Щом осъзнаеш, че скоро няма да имаш друга възможност да се разкриеш, искаш да кажеш забавно ми е с теб, харесвам часовника ти, искам да ме прегърнеш. Харесва ми моментът когато с момчетата правим някакво шантаво здрависване и си казваме успех, брато. Любим ми е онзи, когато момичетата се вдигат на пръсти, за да усетя мириса на косата им по-добре и гърдите им долепени до моите. Частта с махването. Това, че колкото и да е тъжно, хората се усмихват.

Мисля за това и ми става добре. Сещам се, че е хубаво да намаля кавичките и скобите в това съчинение, но не искам. Те са за вас.

 

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо. 




Гласувай:
4


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. sanctus - От Тео
10.07.2013 20:06
Мерси за посвещението! И не забравяи, че за да започне едно, друго трябва да приключи. Като нищо може да се впускаш в съвсем ново приключение, макар и сред рутината! :D
цитирай
2. dimityrtomov - Ти си пич.
10.07.2013 20:13
Ще бъда кратък - днес без да се стараеш ми просълзи очите 2 пъти. Бях до Тео като прочетохме посвещението и се надявам да съм от ''хората около него''. :D (Митенцето)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iamgood
Категория: Лични дневници
Прочетен: 134025
Постинги: 60
Коментари: 35
Гласове: 35
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031