Написано на 23.06.2013г.
В живота често се случва така, че когато се справим с един проблем попадаме на друг. Движим ли се напред прескачаме все по-големи препятствия и така все някога трябва да спрем. Едва ли можем да преодолеем всичко, което ни предлага животът. Аз отдавна вярвам, че е така. Приел съм, че от време на време губя. Мислех си, че когато знам това, падането, дори от високо, е леко. Май до момента не съм имал толкова жестоко падане.
Благодаря на Ани и на амбициозността си задето до петък следобед се справях успешно с повечето си проблеми. Дотогава нещата вървяха гладко. После, едва ли не, ми се наложи да преосмисля живота си.
Първото ми изречение тук гласи, че съм писател. Истина е. Преди година написах криминален роман. Сега търся издател. Бях изпратил книгата на едно издателство и в петък получих отговор. Без заобикалки, редакторите ми казваха, че имам скучен стил. Също, описанията ми не били конкретни, а в повечето глави нямало драматична ситуация. Почувствах се зле. Моята най-голяма мечта е да съм писател, а те ми съобщаваха, че не ставам. Разбира се, бих могъл да пренебрегна това. Дали писането ми е скучно е въпрос на субективна оценка, нали? Много хора са ми казвали, че съм много добър и не бива да спирам. Защо да вярвам на единично издателство вместо на тях? От друга страна, последният ми постинг в blog.bg още нямаше 20 посещения. Не рекламирам блога си и все пак това са малко прочитания. Дали пък наистина не съм скучен?
На следващи яден попитах баща си за книгата ми. Отговорът му ме накара да се зарека повече да не говоря с него за литература. Вредно е. Баща ми е от онези хора, които се ядосват от псувните във филмите и намират историите за безполезни. Както всеки филм, така и книгата ми, той нарича измишльотина. Тате, благодаря за подкрепата! Щом от издателството твърдят, че съм скучен, баща ми предложи да прочета 2 книги, които според него са интересни. Тате, отново благодаря за подкрепата! Чел съм поне 20 пъти повече художествена литература от теб. Мислиш си, че не съм попадал на интересна книга или какво?
Без значение дали съм лош писател или не, още не искам да падам. Като онази игра с картите е. Вложил съм много време в писането на разни истории. Не искам да се окаже, че е било напразно. Затова продължавам и ще жертвам още време. Истина е, че писател се става с писане.
Днешният ден беше хубав. Прекарах го с момиче. Напихме се, после посетихме starbucks. Навън валя дъжд. Ще излъжа, ако напиша, че доброто настроение не е налице. Като поддръжник на положителната мотивация чувствам, че е време да напиша един разказ, а също и последната дума от този постинг.
Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.
Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.
Не им вярвайте сляпо.
Тагове:
"ЛИЦЕ С НЕОБЩО ИЗРАЖЕНИЕ"
На живота в блатото все така си става – ...
И колко е риск не съм сигурна. Падането все ти е гарантирано. Виж, ставането обаче от теб зависи.
... Щом си избрал път, по който искаш да вървиш, значи си направил най-трудното. След това вече всяка секунда, която те води по тоя път не е жертвана, а вложена.