Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2013 15:07 - Рано е да падам
Автор: iamgood Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2306 Коментари: 2 Гласове:
3



 Рано е да падам

Написано на 23.06.2013г.

 

В живота често се случва така, че когато се справим с един проблем попадаме на друг. Движим ли се напред прескачаме все по-големи препятствия и така все някога трябва да спрем. Едва ли можем да преодолеем всичко, което ни предлага животът. Аз отдавна вярвам, че е така. Приел съм, че от време на време губя. Мислех си, че когато знам това, падането, дори от високо, е леко. Май до момента не съм имал толкова жестоко падане.

Благодаря на Ани и на амбициозността си задето до петък следобед се справях успешно с повечето си проблеми. Дотогава нещата вървяха гладко. После, едва ли не, ми се наложи да преосмисля живота си.

 Първото ми изречение тук гласи, че съм писател. Истина е. Преди година написах криминален роман. Сега търся издател. Бях изпратил книгата на едно издателство и в петък получих отговор. Без заобикалки, редакторите ми казваха, че имам скучен стил. Също, описанията ми не били конкретни, а в повечето глави нямало драматична ситуация. Почувствах се зле. Моята най-голяма мечта е да съм писател, а те ми съобщаваха, че не ставам. Разбира се, бих могъл да пренебрегна това. Дали писането ми е скучно е въпрос на субективна оценка, нали? Много хора са ми казвали, че съм много добър и не бива да спирам. Защо да вярвам на единично издателство вместо на тях? От друга страна, последният ми постинг в blog.bg още нямаше 20 посещения. Не рекламирам блога си и все пак това са малко прочитания. Дали пък наистина не съм скучен?

На следващи яден попитах баща си за книгата ми. Отговорът му ме накара да се зарека повече да не говоря с него за литература. Вредно е. Баща ми е от онези хора, които се ядосват от псувните във филмите и намират историите за безполезни. Както всеки филм, така и книгата ми, той нарича измишльотина. Тате, благодаря за подкрепата! Щом от издателството твърдят, че съм скучен, баща ми предложи да прочета 2 книги, които според него са интересни. Тате, отново благодаря за подкрепата! Чел съм поне 20 пъти повече художествена литература от теб. Мислиш си, че не съм попадал на интересна книга или какво?

Без значение дали съм лош писател или не, още не искам да падам. Като онази игра с картите е. Вложил съм много време в писането на разни истории. Не искам да се окаже, че е било напразно. Затова продължавам и ще жертвам още време. Истина е, че писател се става с писане.

Днешният ден беше хубав. Прекарах го с момиче. Напихме се, после посетихме starbucks. Навън валя дъжд. Ще излъжа, ако напиша, че доброто настроение не е налице. Като поддръжник на положителната мотивация чувствам, че е време да напиша един разказ, а също и последната дума от този постинг.

 

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо.

 




Гласувай:
3


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. martosh - :)
25.06.2013 16:19
За да падне човек първо трябва да е проходил :),Ако тепърва прохождате, няма защо да се притеснявате :), точно това е интересното в живота самия пробив :), или поне така си мисля :)
цитирай
2. nirv - ...
24.07.2013 17:07
Винаги можеш да паднеш, на първата крачка дори. Въпросът не е в това колко пъти падаш и колко лошо падаш, а колко пъти ще намериш сили след това да станеш на крака и да направиш следващата крачка...с риск пак да паднеш.
И колко е риск не съм сигурна. Падането все ти е гарантирано. Виж, ставането обаче от теб зависи.
... Щом си избрал път, по който искаш да вървиш, значи си направил най-трудното. След това вече всяка секунда, която те води по тоя път не е жертвана, а вложена.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iamgood
Категория: Лични дневници
Прочетен: 134034
Постинги: 60
Коментари: 35
Гласове: 35
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031