През последната седмица се смях много. Затова ме нямаше. Основно правило в творческото писане е, че за интересна история е нужен конфликт. Е, моят най-голям проблем до вчера бяха приятелите ми, които питаха “Абе, Кръстев, какво си пушил”. Нищо.
Запознах се с много хора, имах три срещи с различни момичета (Ани, харесваш ми), прекарвах много време с приятели, бях на концерт, научих се да си правя огромни сандвичи. Не на последно място, хора от класа ми пържиха картофи в училище, наблюдавах учителката ми по физика да извършва почленно делене, наслушах се на глупости и валя проливен дъжд поне три пъти. Беше ми забавно. Казвах си, че когато ми е смешно, каквото и да е, не бива да спирам да се смея докато ми е приятно. И не спирах.

Искам да знаете, че няма да ви споделя тайната на щастието, докато не признаете силата на психологията (ако някой се съмнява, наука е). Също имайте предвид, че то не е постоянно.

Всичко това ме вълнуваше вчера и си мислех, че е крайно време първата производна на моето щастие да стигне своята инфлексна точка. Не защото вярвам, че “много добро не е на добре”, а по-скоро защото трудно можеше да ми се случи нещо по-весело. Сякаш предизвиках нещастието си, защото още от сутринта нещата започнаха да се връщат към нормалното.

Първо ме измъчваше това, че за няколко дни трябва да направя сайт, който освен HTML да включва и JavaScript. За мен, това са няколко часа работа, а ме мързи много. Не само когато става дума за информационни технологии. По физика, общо взето, съм спрял да уча. Учителката ми забелязва това, особено когато получавам гърчове от смях в часовете й. Може да има злополучни математически знания, да обърква Лоренцовите трансформации и да задава глупави въпроси на съучениците ми, но аз бях онзи, който нарушава дисциплината в часовете й. Заслужавах да ми се скара. Направи го в междучасието. В следващия час ме изпита.

С изпитването се справих и планирах отново да имам приятен ден. Исках да се видя с един приятел и цял следобед да играем Magic The Gathering. После щяхме да участваме в петъчен турнир по същата игра и за финал да се чувстваме много добре. Обаче нещата не се получиха. Не се видяхме. През повечето време спах, а когато отидох на турнира, почти всеки ме победи. Както друг приятел обича да казва, “разшириха ми всяко отверстие и дори вазелинът не помогна”. Осъзнах, че другите играчи имат много по-скъпи карти и затова шансовете ми срещу тях са минимални. Не бих дал парите за карти като техните. В същия момент, не искам да се отказвам, защото аз самият съм вложил някакви пари в тази игра. Почувствах се сякаш играя хазарт, защото не искам да се отказвам, а да инвестирам още. В противен случай губя. Това ме притеснява много и засега не му виждам края.

Днес няколко часа се занимавах с астрофизика и забелязах, че тя също е започнала да ми бяга, подобно на физиката. Давам си сметка, че щастието ми е зависело най-вече от моята гледна точка и нагласата да ‘не ми пука’. Сега си мисля за това и искам през следващите 8 дни да намеря решение на повечето си проблеми.

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо.