Ловният инстинкт

Чувствам облекчение, защото най-сетне й споделих какво изпитвам към нея. Вчера. Във facebook. Да, усещам, че някой, който претендира да е романтичен, не би искал да го направи по-този начин. Обаче аз го направих и въпреки че ми се иска да беше станало иначе, все още съм кралят на романтиката. Ако тя ходеше на училище по-често или беше приела поканата ми за среща навън, щеше да заслужи по-специално признание. Понеже и веднъж като я питах дали иска да я изпратя ми каза, че “няма нужда”, моята възлюбена си остава с едно “влюбен съм в теб” във facebook. То също не е толкова нищожно, понеже навеки ще седи в нашата хронология. Обаче за нея се оказва просто едно маловажно съждение.

Очаквах отговор от рода на “знаех си” или “искам да сме само приятели”. Тя, която винаги съм смятал за оригинална и приятно особена, успя да ме изненада с отговора си. Той беше … wait for it … никакъв. Въобще не бях очаквал, че след пълно споделяне на чувствата ми, няма да ми подари и една дума. Видяла е съобщението ми, прочела го е и не ми е дала дори най-прост отговор. Как трябва да тълкувам това? Дали е “безразлично ми е и по-добре да не казвам нищо”? Или липсата на обратна връзка означава, че съм й станал досаден и тя въобще не иска да си говорим? Тя ме игнорира и съм почти сигурен, че през следващите седмици ще продължи да си почива и няма да ми пише. Аз също няма, щом съм й досаден.

Очаквах, че няма да отвърне на чувствата ми и сигурно се питате защо ми беше това ‘унижение’. Не го възприемам като такова. Не се срамувам от чувствата си, но сега, след като съм сигурен, че са безплодни, мога да ги захвърля в кошчето на моето минало.

Какво ми е сега ли? Агресията изчезва. Чувствам се свободен. Следвам идеята, че клин клин избива. Нямам търпение да се впусна в нова авантюра и не изпускам никой шанс. Ловният ми инстинкт се събужда и съм решил щом на улицата видя момиче, което ми харесва, да го заговарям. Да си побъбрим известно време и после ако ми харесва да я питам нещо от рода на “искаш ли някой път да излезем само ние двамата”. Не ме разбирайте погрешно! Не търся развратно удоволствие. Само вярвам, че от подобни действия може да се роди нещо хубаво и докато са приятни на моята събеседничка в тях няма нищо лошо. Не вреди да излезем на среща или даже да ходим известно време, дори и след това нещата да не се получат. Важното е да ни е било приятно един с друг и да сме се забавлявали.

Понеже се уверих, че се получава, потвърждавам – животът е прекрасен.

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо.